| Още като студент, пък по-насетне три пъти носих стихосбирки на редакторите, но не бъде. Никола Фурнаджиев хареса половината и ми каза да напиша още хубави стихотворания, та между тях лошите да са по-малко. Направих каквото той искаше и след година ли, колко ли, не помня, отидох пак. Добре ама на неговия стол седеше друг редактор - Вътьо Раковски. Обясних му какво-що и след време отидох. И какво стана: повечето от хубавите и новате стихотворения той не ги харесваше, а хареса ония, за които Н. Фурнаджиев беше казал, че са лоши. Разбрах, че с тия хора на глава не се излиза и кажи-речи се отчаях. Майка ми, кято по онова време беше птицегледачка в ТКЗС ме успокои и ме подсети да опиша оня случай, когата лисица нападнала кокошките и двете жени я убили с лопатите. Добре, ама това нещо може да стане за деца... Но ккво от това? Написах една поемка "НОВОТО КОЖУХЧЕ" и я знесох в една детска редакция на Богдан Митов. Той я хареса, но за да стане картинна книжка, трабва да се обърне на стихопроза, та да има повече място за картинките. Направих каквото искаше и му я пратих по пощата. Наелектризиран от тоя успех написах още една поемка в стихопроза "ШАРЕНАТА САКСИЙКА" и пак по пощата я пратих на Богдан Митов.Това беше през 1959 г, когато вече имах дете - Владко. И тъй, през 1962 г. двете книжки излязоха една след друга. Така, кажи-речи по неволя, станах детски писател. Следващите две картинни книжки "АЗ СЪМ КАПИТАН" и "ДОБРИЯТ УЧИТЕЛ" излязоха в издателство "Български художник" под редакцията та поета Иан Кръстев. Доса по-късно дойде ред на математическите стихове и разказите за Васил Левски, също за деца. Но темата за Апостола е бая голяма, и зае един дълъг период от моето литературно време, та затова на нея ще се спра след кратка пауза, зщото преди и след края на следването ми преживях и други интересни неща, които също заслужават внимание. |