Ветре, Ветре, ако ме настигнеш
и заграбиш моите поли,
весел Слънчо хитро ще намигне,
да ми каже: “Няма да боли!”
Ще потичвам в моята пътека
и ще зная накъде вървя.
На душата ми ще бъде леко -
ще хвърча по свежата трева.
Ветре, Ветре, догони ме, братко!
Погали и мойте колена!
Знам, че с тебе ще ми бъде сладко,
ще се чувствам истинска жена!
Двамата ще тичаме в полето,
двамата в прегръдка - ти и аз.
Драго ще ми бъде на сърцето
с твоя полъх и със твоя глас.
Ветре, Ветре, знаеш, че те чакам
и за теб жадувам всеки път.
През деня ела! Ела във мрака,
претисни до болка мойта плът!
Идвай, Ветре! Идвай! Настигни ме!
Промуши се в моите поли!
Да ме навестиш дори и зиме,
знам, че с теб не ще ме заболи!
20. 09.1995 г. |