|
В памет на поета Иван Радоев,
моят учител по поетично писмо
Думи, думи, скитници в полята
и ронливи като стръмен бряг;
алени като кръвта пролята
върху вчера падналия сняг,
вие сте коравия ми залък,
дето го преглъщам всеки ден,
вие сте бакърения залез,
хвърлил сноп лъчи и върху мен.
Мир, Земя, пшеница зряла, мама,
враг, война, предател и крадец,
думи за любов и за измама,
за Исус с трънливия венец,
уморен от пътя с вас заспивам,
с вас се будя рано призори,
с вас баздя и сея мойта нива,
бродя с вас в дълбоките гори.
Има и добри и лоши думи,
казани със смях, с усмивка зла,
стрелнати в покой като куршуми,
сепнали коравата скала.
Думи, думи - слънчеви и мрачни,
но без вас не мога нито ден...
Как да пея, Боже, как да плача,
щом не парят думите във мен?!
1994 г
|