В памет на поета Дамян Дамянов
Ах вие, палави врабчета,
отново пред прозореца дошли,
къде летя немирната ви чета,
дордето сняг захвана да вали?
Намирахте си семена в полето,
с трохи се хранехте тук-там.
Но ни едно не кацна до пердето
да види, че съм много, много сам...
Защо не се досетихте за мене
дори веднъж в опаления ден,
във който винаги ми бе студено,
щом няма кой да разговаря с мен?
Защо не се досетихте, когато
под стряхата липата разцфтя?
Та тя бе цялата в позлата,
но нищо не ми каза за света.
Навънка пак навяха снеговете,
ала за вас сега не ми е жал.
Но дойдете ли, в люлката се взрете,
да видите врабеца мой запял.
О, зная, зная - в ледената зима,
ще зацвърчите всички с молещ глас.
Макар че вече в моя дом сме трима,
трохи ще се намерят и за вас...
2004 г. |