На поета и издателя
Симеон Георгиев, който
замина за чужбина и не се върна
Исполини от Момчил до Ботев,
паднали във бой за свобода,
нямат нищо общо със робота,
всички ни повел в една бразда.
Те не са били добри стратези -
имали са меч или перо.
И без речи, докладни и тезиси,
свършили са нещичко добро.
Никой не е бил и грандоманин,
нямал е желания, освен
в паметта народна да остане
като извор чист, неопетнен.
Всеки бил далеч от апашлъка -
давал е и себе си дори.
Във живота - и борба, и мъка -
всеки бил готов да изгори.
И така - не съм броил летата,
през които като месец гря
слънцето - наричахме го Тато,
но защо ли? Никой не разбра.
Исполини от Момчил до Ботев,
паднали за нас във боя лют,
нямат нищо общо със робота
с паметник приживе, но...оплют.
1989 г. |