И то е село, като всяко село -
с дворове, къщи, крави и овце.
И аз, в една от тия къщи бели,
с обърнато към слънцето лице,
отсядам тука всяко боже лято,
садя пипер, домати, зеле, праз.
И тръгвам си, щом лястовиче ято
отлитваше от жицата пред нас.
Сивеят тука покриви от плочи.
Във всяка къща има циркуляр,
освен в една, която с пръст посочват,
че е роден поетът им Ламар.
И песните на тия циркуляри
се сливат с песните на нашия поет,
оставил тук зад тихите дувари
за хората един такъв завет:
Ти бащината къща не продавай,
дори да си на хляб, и сол, и лук!
Живей където щеш! Но не забравяй,
че първо мляко си засукал тук!
Тук няма мини, канари със злато.
Не съм Ламар, а просто съм Иван.
Но ще се връщам всяко боже лято
във туй селце, под стария Балкан.
14. 06. 2003 |