От любов съм вече уморена.
Докога ли все ще е така?
О, как чакам нощем или денем
за една приятелска ръка!
Ето го. Набързо свършва всичко -
нежност, страст и огън в мен уби.
Идва друг, а аз - едно момиче,
днес ще чакам трети, може би.
От любов съм “ослепяла” вече
и живея все като в тъма.
Докога ли все ще съм обречена?
Цял живот ли все ще съм сама?
Всяка нощ “любов” със тоя, с оня
и раздяла тъжна ден след ден.
Всеки първо казва: “Мила Соня”,
сетне като камък е студен.
Любовта за мен е като дрога
в пътя ми нещастен и нелек.
О, кажи, ще мога ли, за Бога,
да се чувствам някога човек?
Младостта и тя, къде ли бяга?
Вече я изпускам, може би.
И в очите нямам капка влага -
всичко тая дрога в мен уби...
1995 г.
|