На Георги Петров -
художник, поет и приятел
И днеска пием твоята вода,
охлаждаме ракията във нея
и взираме се в скритата следа
звезда да търсим долу. Но къде е?
Тя светела на дъното, когато
се криел от заптиите Милош,
които мислели, че там звездата
не е окото му, а златен грош.
А случката е най-обикновена -
едно око във бой изгубил той.
Дружина водил в зной и дни студени
до паметния и последен бой.
Обесен бил на бряста до герана.
Блестяло пак окото му - звезда,
но и до днес в сърцата ни остана
не скритата - нескритата следа.
1986 г. с. Криво поле
|