Десети кръг е нямало във ада,
ала го има в моя дом. Да, да!
И в него само аз съм, който страда,
обливан вечно с кипнала вода.
На Данте кръговете са непоносими -
със ужаси какви ли не във тях,
но там се мъчи само който има
в живота си макар единичък грях.
А аз какво сгреших, та ме наказа,
о, Господи - виж моята жена
как ме облива целия с омраза
и ме охулва - съща Сатана?
И уж съм мъж, а всъщност аз съм нищо,
не съм глава семейна у дома
и всяка моя стъпка се разнищва,
и всеки лъч превръща се в тъма.
Не съм ли в ад, кажи ми, мили Боже,
не съм ли в ад и то в десети кръг,
където никой нищичко не може
и му подлагат през краката прът?
След свойта смърт отиват всички в ада,
естествено, ако не са без грях,
а аз без грях приживе в ада страдам
и то стократно повече от тях.
10.10.1995 г. |