50 едностишия за моята
50-годишнина. Две ми хрумнаха
още на тържеството и затова
ги слагам, отделно:
Не чакай мед от пъргава оса!
Не само с пот се раждат чудеса.
Не вземай за монета всяка чиста дума!
Лъжецът винаги се пише за светец.
Най-тихото накрая става шумно.
Щурецът и без гусла е щурец.
Не само въглен прави хубава картина.
На полюса си пак в средата на света.
Не е воняща всяка тиня, но е тиня.
И грозотата има своя красота.
Мълчанието повече убива.
Спокойствието повече гнети.
Водата мръсни рани не измива.
Без пламък оксиженът не свисти.
Мислителят за себе си не мисли.
Орачите за другиго орат.
Най-буйната вода не винаги е чиста.
Понякога и чуждият е брат.
Кръвта тече напред, ала се връща.
Часовникът не знае заден ход.
Слепецът вижда всичко в свойта къща.
Не влиза в бой народ срещу народ.
Умората е бреме за лентяя.
Пчелите не почиват и нощя.
Звезди, звезди... Но твоята коя е?
Не са звездите птици, а летят.
Честта е стъклена врата, заключена.
Нещастната душа е празен извор чист.
Добри са всички сити кучета.
За “бис” очаква само слаб артист.
Пиячът пие само с пълна чаша.
Търси плувеца в синята вода!
На всякоя Мария ти не казвай Маша.
И робът има своя свобода.
Живота си дължим на Аспаруха.
Недей да мислиш приживе за гроб!
В гърба не давай вятър да те духа!
На земни страсти ти не ставай роб!
Когато има бреме, има раждане.
Умирай със отворени очи!
Голяма мъка свършва със възраждане.
Голямата глава над другите стърчи.
На картата България е като люлка.
Родина има всяко същество.
Не всяка жътва идва със светулки.
Секира чака всякое дърво.
Годините отлитат като птици.
Земята се променя век след век.
Не ще се срещнат Искър и Марица.
Човекът само с главна буква е човек!
1980 г. |