На проф. Дойно Дойнов
В Самоковския метох, в килията на баба
Фота, майка на Константин Фотинов,
се е крил Васил Левски.
Плаче клепалото на метоха,
бледи свещи гледат отстрани,
но заптии тъмни и жестоки
проглушиха хладните стени.
Сам Тосун, същински плъх тършува,
под тавани ниски скършва врат.
Клепалото плаче и лудува,
свещи с минзухарен плам горят.
Във една от сетните килии
стара монахиня прогълча:
- В женския метох що щете вие?!
От Аллах не ви ли догреша!
Отминава и оттука бея,
пред жената, старата, смутен,
без да види младата до нея -
тоз, когото дирят трети ден.
Плаче клепалото на метоха,
свещи плахо гледат отстрани.
Но защо ли взеха да ме стоплят
зъзнещите каменни стени?
Взирам се в лица изпити, бледи,
пълни със тъга, с покорна свян,
сякаш търся нейде да съгледам
Дякона, под женско расо сврян.
Самоков, 1962 г. |