Не искам да ме пари хладината
на тялото ти гъвкаво и змийско!
Достатъчно ме шиба твоя вятър
какво от тебе повече да искам?
Не искам да деля със тебе хляба
на масата ми, вече оголяла.
Достатъчно сърцето ми ограби
без нищо ти на мене да си дала.
Не искам да обичам пепелянка,
но не за туй, що крие зад езика,
а за това, че няма своя сянка,
че кръв студена в жилите є блика.
Не искам с теб дома си да поделям,
защото скоро в пламъци ще лумне -
не огън от греди и от постели,
от огъня на жлъчните ти думи.
Не искам с теб да ходя по тревата -
там дето стъпиш ти трева не никне.
До капчица изпиваше росата є,
че свежест не оставяше за никой.
Не искам с теб да бъда и във рая -
сгреших, че бях със тебе на земята.
Но радвам се от туй, че вече зная
какво таи езикът на змията.
10. 03. 1900 г.
|