Поклон пред поета Йосиф Петров,
изживял ужасите
на комунистическите концлагери
1. Общежитие “Слънчев бряг”
Познавам Ловеч по-добре от всеки -
край Осъма баща ми е роден.
И всички калдъръмени пътеки
кръстосани са, вярвайте, от мен.
Със въдица съм газил във водата
до подмола под старата върба
и ставала софрата по-богата
със рибата от моята торба.
Невидимо останало е само
парче земя, замрежено със тел,
където всеки на гърба със камък
Голготата си тежка е поел.
Синеели плещите от тояги,
краката се огъвали от глад,
а вечерта, когато кротко лягаш,
си мислиш, че това е земен ад.
Във ранна утрин трупове в чували
отлитали към острова свиреп,
където свини, вечно недояли,
“погребвали” са мъртвите без креп.
Едва ли има по-жестока рана,
нанесена на тоя божи свят!
И людете, невярващи в Корана,
от свинското месї ще се гнусят.
2. Хоро
Невъзмутимо белия варовик
разкървавява морните плещи.
Наострят се уши за оня повик -
привечерният влак да изпищи.
Във миг изчезва смъртната болежка.
Олеква ни. Но натежава пак
в душите ни със сила нечовешка -
измамата към пътнишкия влак.
Хамди заудря тъпана чевръсто.
Наду кларнета Малкия Сали
и заиграха черните му пръсти,
отекнаха отсрещните скали.
За поясите, хванали се дружно,
пристъпяме в туй нашенско хоро.
И уж познато, ала ни е чуждо,
и уж е право, ала недобро.
Поглеждат ни с усмивките си тихи
от черните вагони сто очи.
Ръце ни махат. Някой вика “иху”.
Тъга ли? Радост? Нищо не личи.
Пъхти нататък влакът до премала,
отпяват колелата: “Трака-трак”.
А ние тръгваме със мисли, натежали,
че утре вечер ще играем пак.
3. Кръв и люляк
Във прохладна пролетна привечер
с тих и нежен пролетен ветрец,
ненадейно Брата Тони взе, че
си откъсна люляков цветец.
Спомнил си, навярно стара песен,
(писана от Вазов, не от мен),
до носа си кротко го поднесе
и въздъхна радостен, блажен.
Но пазач злощастен го усети,
доближи го бързешком и - тряс! -
фрасна го с тояга през ръцете
и заудря Брата Тони с бяс.
Биха го жестоко, без умисъл.
Черепа му пукнаха с приклад.
За това, че люляк помирисал,
Брата Тони си отиде млад.
И не щеш ли, морната колона
люляк да бере се умори,
докато трупът на Брата Тони
със лилави клонки се покри.
Прилоша ми. Лоша болест имам
(от дете се помня все такъв)
да припадам от непоносимост
при дъха на цвете и на кръв.
1995 г. |